Какво се случва с клубена след прибирането му? Картофеният клубен е жив организъм, съдържащ около 80% вода. След прибирането им картофите започват да губят тегло и е нормално качеството им да се понижава.
В интерес на този, който ги отглежда е да ограничи загубите в количество и качество до минимум. В това отношение важна роля играят температурата и въздушната влажност.
Загуба на вода
Загубата на вода е една от главните причини за сбръчкването на картофите. Клубените отделят вода чрез кората, нараняванията и кълновете. Водата преминава по-лесно през младата, неукрепнала кора на неузрелия клубен, отколкото през добре оформената кора на развит клубен. Загубата на влага чрез увредените части по кората или кълновете е голяма.
Ако въздухът е сух /например в субтропическите области/, недобре узрелите картофи с увредена кора могат лесно да загубят 1 % от свежото си тегло на ден.
Щетите, които се нанасят при прибиране на реколтата и транспортирането й, трябва да се предотвратяват колкото е възможно повече!
Ако е възможно и необходимо, съхранявайте новоприбраните картофи за около една-две седмици при 15-20 °C температура и висока въздушна влажност; това ще укрепи кората им и ще ускори зарастването на раните.
Обаче, ако се появи мокро гниене по клубените, те трябва веднага да се изсушат чрез вентилиране с чист външен въздух.
Дишане
При този процес картофите губят скорбяла /въпреки че относителното съдържание на скорбялното вещество може да се увеличи поради загубата на вода/.
Какво още се случва по време на този процес:
Интензивността на процеса зависи до голяма степен от температурата на клубените и тяхното състояние /незрелите и увредени картофи дишат по-интензивно от добре развитите и незасегнатите/:
Прорастване
Клубените, съхранявани при температура 20-25 °C обикновено започват да прорастват след един до три месеца. Обратно - при 3-4 °C клубените могат да се запазят от прорастване за много месеци.
В умерените зони за картофи за консумация се използват вещества, забавящи прорастването. С тези инхибитори картофите се запазват непокълнали за дълго време при температура 7-10 °C. Най-често използваният инхибитор /в Северозападна Европа/ хлоро-IPC + IPC не потиска прорастването при температури над 15-20 °C.
Скоростта на прорастване може да се контролира чрез дифузна светлина. Съхранението на картофи за посев при дифузна светлина е много ефективно, тъй като кълновете остават къси и здрави. При такава разсеяна светлина се ограничава дължината на прорастващите кълнове и съответно загубите при изпаряване са относително малки. Съхранението при дифузна светлина може да удължи периода на съхранение с няколко месеца дори при високи температури; например, от пет до шест месеца при температура 25 °C.
Картофи за консумация не могат да се съхраняват на светло, тъй като позеленяват, а зелените картофи са отровни. Понякога този вид загуби са далеч по-големи от тези при загуба на тегло.
Щети от вредители и болести
Понякога този вид загуби са далеч по-големи от тези при загуба на тегло. Ето няколко примера.
Maна
Късната мaна по растителната маса трябва да се контролира в полето и да се предодвратява заразяването на клубените при прибирането им.
Ако картофите са влажни при прибирането им и се открият признаци на късна мaна, продукцията трябва да се изсуши колкото е възможно по-скоро въпреки риска от загуба на водно съдържание /без "лекуващ" период/.
Мокро гниене
При тежки дъждове или пренапояване, може да се появи бактериално мокро гниене по клубените. Ако такова се открие при прибирането им, картофите трябва да се изсушат веднага и да се съхраняват при ниски температури. Ако това не е възможно, да се продадат веднага.
Складиране
Правилното складиране би намалило загубите, описани по-горе. През периода на съхранение целите трбява да бъдат:
Зареждане на склад (насипно)
Зреждане на склад