Листни въшки

 

Листните въшки са главна заплаха при отглеждането на семена  картофи, тъй като те пренасят вируси, напр. A, Y, S и M, от едно растение на друго по изключително ефикасен начин. Тъй като качеството на картофените семена зависи много от нивото на заразяване с вируси, е разбираемо да се отдели достатъчно внимание на поведението на листните въшки. Освен щетите от пренасянето на вируси, листните въшки могат и директно да увредят растенията, под формата на болест, наречена 'Лъжливо връхно навиване', дължаща се на поражения от храненето им.

 

Симптоми

 

Листните въшки се откриват главно върху долната част на листата. Слюнката, която смучещите въшки отделят върху листата причинява деформиране, навиване, до цялостно свиване на листата. Освен това листните въшки секретират екскрети, които покриват листата като блестяща маса и ги правят лепкави. В екскретите могат да се развият черни гъби, които придават на посевите мръсен, сив вид. Ако върховете на растенията съдържат много листни въшки, те също се деформират.

 

 

 

Жизнен цикъл

 

Картофената листна въшка /Macrosiphum euphorbiae/ е една от видовете листни въшки, на които картофите са гостоприемник. Останалите са прасковено-картофената листна въшка /Myzus persicae/, оранжерийната картофена листна въшка /Aulacorthum solani/, зарнастец - картофена листна въшка /Aphis nasturtii/ и шалотната листна въшка /Myzus ascalonicus/. Освен тези пет вида, много други видове листни въшки посещават площите, засадени с картофи и надупчват растенията в стремежа си да открият храна. Веднъж надупчили заразено с вирус растение, някои видове могат да пренесат този вирус на другите растения в масива. Много видове листни въшки, включително прасковено-картофената листна въшка, имат различни летни и зимни гостоприемници. Яйцата си полагат върху зимните гостоприемници през есента и през пролетта младите листни въшки политат към летните гостоприемници, един от които е картофа. Листните въшки могат да презимуват и в полето, и в оранжериите. Те могат да бъдат безкрили и крилати. При подходящи условия листните въшки могат да се размножават много бързо: смесена популация от млади и стари листни въшки може да се увеличи пет пъти в рамките на една седмица. Все пак, при наличие на много неприятели, например калинки, златоочици и др. популацията може по същия начин да намалее десетократно в рамките на една седмица.

 

Възможности за контрол

Семена

 

Младите растения са особено податливи на инфектиране с вируси и поради това кортофените масиви трябва да бъдат опазвани от листни въшки, където е възможно и особено рано през сезона. Най-добре е семена да се отглеждат в райони, където или не се откриват, или има малко видове листни въшки. Важни са и мерките, целящи да ускорят развитието на посевите, като рътене. Селекцията и прочистването на растенията инфектирани с вирус, трябва да се извършва преди появяването на листни въшки, колкото е възможно по-рано. Съществуват различни пестициди за борбата с листните въшки. Ако са налице естествени неприятели, се препоръчва да се използват селективни пестициди, които не ги убиват.

 

Картофи за консумация и преработка

 

Борбата с листните въшки при картофите за консумация и преработка е необходима само, ако съществува риск от намаляване на добивите. Контролът също е наложителен, ако има много растения с деформирани връхчета, от листни въшки или са налични черни гъби, развили се върху екскретите по листата, тъй като тези гъби могат да намалят ефективната площ на зелените листа и така да забавят скоростта на фотосинтезиране и съответно продуктивността на растенията. Ако посеви, които не се отглеждат за производство на семена, са колонизирани от листни въшки, но нямат деформации на връхчетата или черна гъба, и ако не се изискват контролни мерки по лъжливото връхно навиване на листата, борба с листните въшки би била необходимо само при налично средно количество над 50 листни въшки върху възрастен лист.

 

Колорадски бръмбар

 

Колорадският бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/ е дълъг около 10 мм и широк около 7 мм и може лесно да се разпознае по десетте напречни черни ивици върху жълтите му крила, по пет от всяка страна. Големите популации на ларвите му могат да причинят значителни щети върху картофените посеви, изяждайки лисната маса. В много стран са установени със закон карантинни ограничения в чистите зони и активна борбата с вредителя в нападнатите площи.

              

Симптоми

Новоприиждащите бръмбари кацат върху младите растения и се хранят с листата им. Те прилепват оранжево-жълтите си яйца, дълги около 1-2 мм, в характерни добре оформени купчини от по 15-80 яйца, с върхове насочени и прикачени към долната страна на листата. Ларвите са много лакоми; те безпогрешно започват храненето си от краищата на листата и могат да унищожат много листа. В тежки случаи целият лист се изяжда, като остават само дръжките и главните жилки.

 

Жизнен цикъл

 

Бръмбарите презимуват в почвата на дълбочини от 20-50 см в/или около терени, където са били отглеждани картофи. В Западна Европа те се появяват в края на април до края на май и тогава мигрират към младите растения.

Поради това първо се наблюдават по краищата на картофените ниви. Когато дневните температури надвишат 17°C, женските започват да снася яйца и това продължава в рамките на две до три седмици. През този период една женска снася от 300 до 700 яйца. Почти всички презимували бръмбари умират скоро след снасяне на яицата. В зависимост от температурите яйцата се излюпват за 5до 21 дни. След няколко дни младите сиви ларви придобиват характерния си ярък до тъмно червен цвят. Те имат три чифта крака и ясно оформена черна глава. Друга отличителна черта на ларвите са черните оцветявания около дихателните отвори от двете страни, върху всеки сегмент от тялото им. През ларвения период, който продължава от 3 до 5 седмици, ларвите преминават през три фази. В четвъртата си фаза ларвите стават оранжево червени и до няколко дни след това се заравят в почвата, за да какавидират. След две седмици /в края на юли/ началото на август/ летните бръмбари излизат от какавидата и това са възрастните, които се наблюдават по картофените посеви през август.

 

През горещи лета цикълът от яйцето до появата на летния бръмбар отнема около 35 дни, а през влажните може да продължи до 70 дни. След края на август /летните/ бръмбарите се скриват в почвата, където ще останат до следващата пролет. Заравят се на около 20 до 50 см, в зависимост от нивото на подземните води, наличието на плътни земни слоеве и от самия индивид. Презимуващите бръмбари умират при падане на почвената температура под -7 °C. Жизненият цикъл на Колорадския бръмбар и неговата продължителност зависят до голяма степен от климатичните условия. Силните дъждове често отмиват младите ларви и яйчните купчинки от листата и тогава те умират. През студените лета, ларвите се развиват бавно. През прекалено топли лета може де се развие второ, а дори и трето поколение, макар че това се случва рядко в Холандия. При температури над 25°C възрастните бръмбари може да мигрират на големи ята, ако няма достатъчно храна, и носени от вятъра могат да изминат големи разстояния.

 

Възможности за контрол

• Пръскайте посевите с пестициди, веднага след излюпване на яйцата
• Контролирайте ларвите по самосевките и по другите култури.

 

Гъсеници и други почвени насекоми

 

Гъсениците са ларви на различни видове нощни пеперуди /пеперуди-бухал owlet/, включително Agrotis segetum. Белите червейчета са ларвите на бръмбари, като Светлокафявия нощен бръмбар, Летния кафяв нощен бръмбар и Градинския кафяв нощен бръмбар, а личинките са ларви на дългоножките. Гъсениците, кафявият нощен бръмбар и личинките нападат всякакви култури: Те се хранят с растенията, а раните, които предизвикват са поле за развитие на инфекции, причинени от други организми, напр. бактериите на мокрото гниене.

                      

Симптоми

 

Големи отвори и тунели се образуват в клубените, които в крайна сметка могат да бъдат целите пронизани от тях. Понякога се увреждат стъблата в частта им под земята или непосредствено над повърхността. Личинките прояждат клубените през пролетта и също се хранят с подземните части на стъблата.

 

Жизнен цикъл

 

Гъсениците са от 3 до 5 см дълги, мръсно-сиви вредители, които през деня почиват извити в характерната форма на буквата C, в дупки в пръстта, и са активни през нощта. Снасят яйца от средата на май до края на юни. Младите гъсеници първо се хранят с листата и след това се заравят в пръстта. Там те се хранят с корени и клубени. Гъсениците, които са напълно порастнали през есента, презимуват, какавидират през пролетта и след това се превръщат в пеперуди.

 

Червейчетата на Светло кафявия нощен бръмбар са от 3 до 6 см дълги, бели до жълто-бели и имат едра глава и големи крака. Обикновено са завити към корема си. Ларвите на нощните бръмбари остават нормално в почвата за период от 3 до 5 години и презимуват дълбоко под земята.

 

Личинките нямат крака и са сиви, дълги около 2-4 см ларви, които живеят близо до земната повърхност и се хранят предимно с подземните части на растенията.

 

Възможности за контрол

 

• Третирайте терените, където има риск от поява на гъсеници, червеи и личинки с разрешени пестициди преди засаждането на посадъчния материал.
• Личинките могат да бъдат третирани през есента или през пролетта, малко преди изораване на пасищата или преди мулчирането на многогодишните стърнища, култури за зелено торене или люцерна.
• Тези вредители не трябва да се третират по време на отглеждане на посевите.

 

Картофени цистообразуващи нематоди

 

Познати са два вида картофени цистообразуващи нематоди /КЦН/ - жълтият Globodera rostochiensis /златен нематод/ и белият G. pallda. И двата вида си имат собствени патотипове. Патотипния състав на популацията в засадените площи зависи от историята на площите по отношение на произход на инфекциите и сортове отглеждани картофи.

 

Симптоми

 

Първите признаци за щети в засадените територии се изразяват в малки участъци от подтиснати растения. Тези участъци варират по размер - от няколко растения в ред до овални участъци от няколко квадратни метра площ. Заразените растения са с по-тъмен цвят и цъфтят по-късно от здравите. Кореновата им система е храстовидна, защото нападнатите корени се разклоняват повече; в тежки случаи кореновата система е силно намалена. Младите набъбнали женски цисти обикновено стават видими, като бели 'главички на карфици' по корените от шест до осем седмици след засаждането, а понякога и по-рано в зависимост от климатичните условия. Белите цисти на G. rostochiensis променят цвета си през златист /оттук идва името, с което са по-известни 'златни нематоди'/ и охра до кафяв. Цистите на G. pallida се променят от бели, през мръсно бели до тъмно кафяви без междинната златиста фаза. Ако две седмици след като първите цисти станат видими и в добавка към младите бели женски само кафяви /възрастни мъжки/ се наблюдават върху корените, растенията са заразени със сигурност с G. pallida; ако има и много златисти женски, растенията са инфектирани или с G. rostochiensis, или едновременно с двата вида. Щетите, нанесени от нематодите зависят от отглеждания сорт картофи и плътността на популацията; Високата плътност на нематоди може да доведе до 50% загуби на реколта. Загубата на добиви не е единствената последица, по-малките клубени, произлезли от болни растения са с по-ниско качество. В добавка към споменатите директни загуби, може да се считат и щетите понесени в резултат на задължителнит мерки за ограничаване отглеждането и износа на заразена продукция.

 

 

Жизнен цикъл

 

Картофените цистообразуващи нематоди са тясно специализирани коренови паразити, чиито единствен селскостопански гостоприемник са картофите. Обикновено проникват в корените откъм растящите им части и се придвижват към васкуларните снопчета. Формират се големи мултинуклеинови хранителни клетки, от които нематодите черпят храна през останалата част от своето съществуване и репродуциране. Младите сферични по форма женски избиват през кореновия епидермис и се наблюдават като бели 'цисти' по корените. Кратко-живеещите мъжки напускат корените, за да търсят женски, подали се от корените и да се чифтосат с тях. Оплодените женски бързо нарастват на размер около 0.5-0.8 мм и произвеждат от 100 до 500 яйца. Оплодените яйца всъщност не се снасят, а остават във втвърдената кутикула на умиращата женска. Мъртвите женски, съдържащи яйца, се наричат цисти. 'Зрялата' циста се откача от корените и остава в почвата след прибирането на картофите. Яйцата и ларвите са добре защитени в цистата, където могат да преживеят наводнение, извънредна суша и особено ниски температури /-30 °C/. Цистите могат да съдържат жизнеспособни яйца до 10 години след последната картофена реколта, а има докладвани случаи на оцеляването им до двадесет или тридесет години. Минималната температура, при която G. rostochiensis е активен, е около 10 °C, а максималната е около 25 °C. Минималната, оптималната и максималната температури за G. pallida са по-ниски. И двата вида – жълта и бяла картофени нематоди завършват само едно поколение за една реколта, съответно за повечето райони на отглеждане това е едно поколение на година.

 

Размножаване

 

При песъчливи и торфени, при умерено хладен район на отглеждане на картофи като Холандия, максималната скорост на размножаване при податливи сортове варира за G. rostochiensis от 20 до 30 кратно размножаване. Максималната скорост на мултипликация при картофите отглеждани при песъчливо-глинести почви е по-променлива – от 15 до 70 пъти. При тези условия са измерени много по-ниски темпове на размножаване на G. pallida; например 10 пъти до 15 пъти на песъчливи и торфенисти почви. При същите условия G. rostochiensis се явява най-устойчив; все пак, при по-хладен климат G. pallida се развива най-добре. Гъстотата на G. rostochiensis намалява с около 80 %, когато отглежданите сортове са специфично устойчиви на патотипа. G. pallida е генетично по-променлива от G. rostochiensis, което е също вярно и за устойчивостта на картофените сортове. Високата популативна плътност на G. pallida може да намалее до 50 %, както и ниската гъстота може да се увеличи десетократно/в зависимост от устойчивостта на сорта картофи/. Когато се отглеждат други култури и при отстъствието на самосевки /саморасли картофени растения/, плътностите намаляват до 30-35 % годишно /20-50 %, в зависимост от почвения тип и климатичните условия/. Въпреки това, при наличие на самосевки вместо да намаляват популациите може да продължат да нарастват пропорционално на броя на самосевките на квадратен метър.

 

Патотипове и устойчивост на сортовете

 

На базата на начина им на реагиране към множество диференцирани картофени сортове /или клонинги/ се различават следните патотипни групи:

 

  Патотипна класификация на Картофените цистообразуващи нематоди

Вид	Международна класификация по патотип	Холандска класификация по патотип
G. rostochiensis	Ro1 Ro2 Ro3 Ro4 Ro5	A B C A(F) -
G. pallida	Pa2 Pa3	D E

 

Възможности за контрол

• Превенция. Необходимо е да се предприемат санитарни мерки за предотвратяване внасянето на цисти с картофените семена, с пръстта полепнала по машините, работните органи или други използвани сечива, и с пренасянето на почва от съседни площи по какъвто и да е начин.
• Ротация на културите. Ако се внесат няколко цисти в полето на отглеждане, нарастването на популацията им може да се спре с много дълъг цикъл на ротация на култури /над 7 години/, в комбинация с оптимален контрол на самосевките.
• Устойчиви сортове. При 1:4 годишен култивационен цикъл с податливи  на нематода сортове, нематодната популация ще нарастне от четири до осем пъти. Ето защо е наложително да се включват устойчиви сортове веднъж на всеки две или три години от ротационния цикъл. В критични терени трябва постоянно да се изследва почвата за наличие на картофени цистообразуващи нематоди.
• Почвени проби. В случай на доказано наличие на нематоди, почвата трябва да се дезинфектира и да се отглеждат устойчиви на патотипа култури.
• Използвайте интегрирана схема на контрол, като изградите производствен план, съобразен със следните фактори:

 

• Устойчивост на наличните сортове
• Налични нематоциди /децинфектиращи и недезинфектиращи средства/;
• Действащо законодателство.