Болести по картофите
 

Болести по картофите

Гъбни болести

 

Мана

 

Късната мъна, причинена от Phytophthora infestans е най-важната /гъбна/ болест при картофите, тъй като може изцяло да унищожи предразположените сортове в рамките на две седмици. Гъбата заразява всички части на растението: листата, стъблата и клубените. Най-бързо се разпространява при относителна влажност от 100 % и температура - 21o C.  Гъбното заболяване е проблем от около 1980 г. заради широкия си температурен обхват на развитие и повишаващата й се агресивност.

 

Симптоми по листата

 

Поразените участъци /петна/, които се формират върху листата варират по вид в зависимост от времето. При влажни условия поразеният участък се появява като прогизнало с вода, размито петно с диаметър от 1 до 2 см. Обикновено само върху долната страна на листа се наблюдава бял мицел. С разрастване на увреждането, около умиращата тъкан се формира зона, просмукана с вода или хлоротична тъкан с ширина около 0.5 до 1 см, върху която също се образува спороотделящ мицел. Този процес може да се повтаря докато се инфектира целия лист или докато той загине. При условия по-малко благоприятни за гъбата, като висока температура /> 25° C/, засушаване или при по-устойчиви сортове картофи, инфектираната тъкан може да започне да покафенява на по-раннен стадий и да се образува малко или никакъв спороотделящ мицел, а светло оцветенате зона от ново инфектирана тъкан може да бъде много по-тясна или дори да липсва. На този етап е трудно да се различат симптомита на късна мъна от тези при сивото гниене, ранната мъна или  вертицилийното изсъхване. В случай на съмнение, поставете няколко увредени листа във влажна пластмасова /найлонова/ торбичка и оставете на стайна температура. Ако растението е заразено с Ph. infestans, в рамките на 24 часа ще се образува бял мицел.

 

Симптоми по стъблата

 

Върху стъблото се оформят големи, продълговати, сивкавокафяви до черни увредени участъци, а при наличие на влага се развива и спороотделящ мицел. Ако температурите са под оптималните, гъбата се развива бавно, но може да проникне към стъблото от инфектиран лист. В участъците, които са увредени, стъблото е крехко и лесно се прекършва.

 

Симптоми по клубените

 

Клубените се инфектират чрез лентицелите, очите и пукнатините в кората им. Първите индикации за наличие на инфекция са синкави белези видими през кожицата. Привидно нормалната тъкан се вижда между ръждиво-кафеви, нишковидни образувания. Инфекцията може да остане на повърхността, а може да проникне дълбоко в клубена. Клубените могат да бъдат заразени както по време на вегетативния период, така и при прибиране на реколтата. Загнилите участъци се разрастват по време на съхранението и здрави клубени също може да се заразят. Късната мъна често е последвана от сухо гниене или бактериално меко гниене, което може да обхване и здравите картофи. Рискът от заразяване на клубените е най-голям при култури, отглеждани във влажни, тежки /глинести/ почви, а далеч по-малък – при посеви в леки /песъчливи/ почви. Спорите се придвижват по-лесно в свободни води.

 

Възможности за контрол

 

  • Използвайте сортове картофи с висока устойчивост на заразяване от късна мъна. Обикновено късно зреещите сортове имат по-устойчива листна маса от раннозреещите;
  • Използвайте здрави, незаразени семена картофи;
  • Унищожавайте всички картофи с неясен произход. Такива картофи са източник на безконтролно развитие на зарази;
  • Избягвайте натрупването на купчини отпадъци, тъй като те са източник на ранни и неконтролирани зарази.
  • Използвайте контактни фунгициди /като предпазна мярка/, за да предотвратите появяването и развитието на заразата.
  • Използвайте фунгициди с лечебен ефект веднага щом откриете първите симптоми на развитие на заразата.
  • Използвайте системни фунгициди, за да унищожите местонахожденията на остра инфекция. Ограничете, обаче, тяхната употреба, тъй като честото прилагане води до повишаване на устойчивостта на заразителите.
  • Използвайте смес от контактни и лечебни фунгициди, за да предотвратите тежка зараза в по-големи размери на дадено поле.
  • В края на вегетативния период използвайте фунгициди с високо ефективно действие, предпазващи от зараза по клубените. 
  • Преценете необходимостта от система за ранно прогнозиране на късната мъна, за да може да предприемате превантивно пръскане.
  • Преценете възможността за химично цялостно обезлистване, когато повечето растения имат заразени листа, особено при условия на влажност.

 

Черни листни петна по картофите

 

Ранна мъна, причинена от гъбата Alternaria solani причинява проблеми в Северозападна Европа, но те са още по-големи в Централна и Източна Европа заради по-топлия и по-сух климат. Някои сортове картофи са по-податливи от останалите.

Симптоми

Alternaria solani причинява малки поражения по листата, характеризиращи се с концентрично нарастващи пръстени. Тези поражения варират от кръгли до ъгловати със закръглени ръбове. Тъй като разрастването им се прекъсва в жилките, те често са с неправилна форма.

 

Цветът им варира от маслинен до тъмно кафяв или черен, а размерите им са от няколко милиметра до 2 см. Поразените листа обикновено пожълтяват и окапват преди целия лист да се покрие с язви. По заразените клубени се оформят тъмни, плоски, кръгли или с неправилна форма участъци. Обикновено повърхностните загнили места са заобиколени с леко релефен ръб, чийто цвят е морав или тъмен металик. Инфектираната тъкан става много твърда и суха и се разграничава от видимо здравата тъкан чрез жълтеникава, просмукана с вода зона. Ако реколтата  е заразена, тогава много клубени могат да бъдат инфектирани, ако бъдат прибрани преди да са достатъчно узрели или ако са силно увредени при прибирането.

 

Жизнен цикъл

 

Гъбите оцеляват в земята върху листни остатъци под формата на спори, както и в клубените. Тези спори се разнасят по листата чрез вятъра или водните капки. Те могат да инфектират картофените листа във всяка фаза на тяхното развитието. Ранната мъна се развива при температури между 10 и 35 °C. Тъй като при средно високи температури болестта се разраства по-бавно от късната мъна, се счита за риск само при по-високи температури. Все пак, ако късната мъна се контролира със специфични за P. infestans фунгициди, може да се окаже, че A. Solani ще причини значителни щети и при ниски температури.

 

Възможности за контрол

 

  • Използвайте незаразени семена;
  • При пръскането за късна мъна използвайте фунгициди, които са ефективни също и срещу ранна мъна.

 

Обикновена краста

 

Причинява се от Streptomyces scabies. Това е заболяване, влошаващо качеството. Крастата поразява кожицата на клубените, отглеждани в широк диапазон от почви, в райони с по-ниски температури. Някои сортове са по-податливи на обикновена краста от други. Обикновената краста не засяга реколтата количествено, но тя сериозно уврежда външния вида на картофите. Затова крастата се счита за заболяване увреждащо качеството.

 
Симптоми

 

Симптомите могат да бъдат доста различни, в зависимост от сорта на картофите и типа на патогена. Различават се няколко вида обикновена краста, напр. псевдокраста, краста с вдлъбнати белези и краста с изпъкнали белези. Най-честият симптом, който се наблюдава, е формирането на груби, звездовидни, повърхностни, кратероподобни поражения, с размери от 0.5-1.5 см. Пораженията са резултат от инфектиране на епидермиса и подкожната тъкан, последвано от формиране на корков слой. С нарастването на клубена, корковият слой се разкъсва, съответно се инфектират нови тъканни участъци и се образуват нови коркови слоеве. Този процес се повтаря няколкократно и накрая завъшва със звездовидни белези по кожицата. Ако картофите бъдат прибрани при все още влажна почва, върху белезите може да се образува тънък сивкаво-бял слой от спори, който изчезва бързо с изсъхване на повърхността. Силно заразяване на посадъчния материал може да доведе до намаляване броя на кълновете.

 

 

 

Жизнен цикъл

 

Патогенът се проявява при много култури /цвекло, репички/ и вероятността от появата му в почвата се увеличава от обработките при житните култури. Поради това обикновената краста не може да се контролира чрез ротация на култури. При терени, заразявани с краста присъствието й по семената на картофите почти не оказва влияние върху появата на крастата в новите клубени. Организмите на обикновената краста проникват в клубените предимно чрез лентицели и малки ранички по кората. Лентицели се образуват през първите дни на заформяне на клубените и в този период картофите са особено податливи на инфектиране. След около седмица стават устойчиви на заразяване. Дали ще се заразят клубените или не зависи до голяма степен от количеството влажност в почвата по време на заформяне на клубените. Сухите почвени условия благоприятстват занчително заразяването на младите лентицели. При по-влажна почва те почти не се заразяват, така че напояването по време на заформяне на клубените има доказано голям ефект в борбата с крастата. Високите стойности на pH увеличават риска от инфектиране с краста, особено в песъчливи почви.

 

 Методи за контрол

  • Използвайте устойчиви сортове;
  • Избягвайте отглеждане на картофи в песъчливи почви с високи стойности на pH;
  • Избягвайте прилагането на торове, повишаващи нивото на pH непосредствено преди изваждането на картофите;
  • Използвайте обогатители, понижаващи нивото на pH като амониев сулфат;
  • Поддържайте браздите влажни през периода на покълване на клубените за поне две седмици;

 

Струпясване

 

Rhizoctonia solani причинява щети върху много култури. Проявяват се серии от симптоми по картофените растения, а накрая по клубените се формира склероция /черни люспи/. Пораженията се изразяват в обезформяне на картофите, надземни /зелени/ картофи, увеличаване броя на ситните клубени, намаляване на добивите и втвърдявания по семената.

 
Симптоми

 

Черните люспести втвърдявания са тъмни, налепо-подобни структури по клубените. Обикновено отделните втвърдявания са с размери от 1 до 5 мм в диаметър и от 1 до 10 мм на дължина, но понякога може картофът да е покрит изцяло или частично с черен налеп. Химическото обезлистване благоприятства бързото развитие на черен налеп. Ризоктонията  се развива доста по-бавно ако първо се изскубят стъблата, т.е. при напълното отделяне на стъблата от клубените.

 

Заразените участъци по младите кълнове са червеникаво-кафеви до сиви и те са видимо депресирани, като водят до отмиране на частта над участъка. Под инфектираната площ може да се формират нови кълнове /многократно-разклоняване/. Многократното разклоняване на столоните може да доведе до формиране на клубени в близост до стъблото, което води до струпване на малки, безформени картофи на нивото или малко над земната повърхност.

 

 

 

Клубени, заразени с черен налеп по време на растежа си, развиват големи, крастовидни петна. Инфекцията забавя растежа на засегнатата площ и в резултат се получава деформиране на картофите. Може да се образуват пукнатини или по кората на клубените да се образуват кратери. Заразяването на кълновите инициатори може да доведе до клубени без очи, които няма да покълнат в последствие.

 

Жизнен цикъл

 

Гъбата оцелява като втвърдено образувание /черен налеп по клубените/ в складовите помещения и в почвата. В пръстта може да се съхрани и под формата на мицел в мъртвите растителни клетки. По-голяма част от щетите тя нанася при температури под 10 °C, тъй като при такива стойности за кълновете се изисква повече време да изникнат над пръстта и гъбата има достатъчно удобни възможности да ги инфектира; още повече, че при такива ниски температури трудно се развиват антагонисти.

 

Възможности за контрол

 

  • Използвайте незаразени семена.
  • Не засаждайте заразени семена при ниски почвени температури /< 10 oC/
  • Използвайте предварително рътени семена и плитко засаждане, което ще доведе до бързо изникване
  • Използвайте синтетични фунгициди за обеззаразяване на семената
  • И / или използвайте фунгициди за химично обеззаразяване на почвата

 

Сухо гниене

 

Сухото гниене се предизвиква предимно от Fusarium sulphureum и Fusarium solani var. coeruleum. Има големи различия в устойчивостта на картофите към причинителите. Може да се окаже, че някой сорт е устойчив на единия вид Fusaria и е податлив към другия. Видовете Fusarium могат да се развият и в клубените, и в почвата. Те могат да причинят значително пряко намаляване на добивите, а след това и косвено поради необходимостта да се пресортира заразената продукция. Нараняванията, причинени при прибиране на реколтата представляват инфекциозни огнища за поразяване от тези патогени. Култури, отглеждани в почви с високо съдържание на органично вещество са подложени не по-голям риск от заразяване със сухо гниене от такива, които се отглеждат в почви с ниско хумусно съдържание. Първите симптоми на инфектиране с F. sulphureum могат да се появят до няколко седмици след прибиране на реколтата, докато тези при останалите видове могат да се проявят в по-късен стадий. Съхранението на картофи, които са или заразени в ранния период на съхранение, или са проявили някакво интензивно развитие на болестта, не е препоръчително, както и използването им за семена. Клубени, заразени със сухо гниене, са предразположени към развиване на мокро гниене, резултат от вторични нашественици като бактерии и гъби. От изтичането на течността, заразена с подвидовете Erwinia, започва меко гниене по съседните клубени и така се образуват гнезда от гниещи картофи.

 

Симптоми

 

Първите симптоми на сухото гниене са малки кафяви петна по кората, които бавно се трансформират в характерните гнили участъци. С развитие на гниенето, заразената тъкан изсъхва и накрая води до мумифициране на целия клубен. При изсъхването и свиването на заразената тъкан може да се образуват кухини. При разрастване на загниващите участъци се получава характерно концентрично сбръчкване на кората. Fusarium sulphureum причинява тъмно гниене, което първоначално е, до известна степен, влажно. Между здравата и заразената тъкан границата е ясно видима и често с неправилна форма.

 

Жизнен цикъл

 

Видовете Fusarium, причиняващи сухо гниене, най-често се откриват в почвата. Тези гъби са патогени атакуващи нараняванията и проникват в клубените през рани, причинени напримир при прибиране на реколтата и последващи манипулации, по-специално при чистене на кълнове или при транспортиране.

Оптималните за инфекцията температури са в интервала 10-20° C. Гниенето се развива най-бързо при температури между 15 и 20° C  в комбинация с относително висока влажност. Друг важен фактор за скоростта на развитие на увредените участъци е скоростта на зарастване на наранените места. При температура около 18-22° C и относително висока влажност, раните зарастват за около три до четири дни, при положение, че картофите са добре проветрени. При температури по-ниски от 15° C и по-висока от 24° C, или при относително ниска влажност, скоростта на зарастване е прекалено ниска, за да се предодврати инфектирането. Колкото по-дълго се съхраняват клубените, толкова по-податливи на заразяване стават те. Поради това почистването на кълновете или рязането на семената създава допълнителен риск от заразяване, тъй като по този начин се към повишената предразположеност се добавят е още силно наранени участъци.

 

Възможности  за контрол

 

  • Използвайте здрави семена;
  • Предодвратявайте щетите по време на прибиране като оставяте клубените да придобият достатъчна зрялост още на полето;
  • Подсигурете условия за ефикасно и бързо заздравяване на раните, като съхраняване картофите при достатъчно висока температура /> 15° C/ и относителна влажност /> 90 %/;
  • Предпазвайте клубените от нараняване по време на сортиране и манипулиране;
  • Манипулирането да се извършва при температури от поне 12° C;
  • Семена, за които се смята, че са рискови за инфектиране, не трябва да им се чистят кълновете и разбира се – да се режат;
  • Сухото гниене може ефикасно да се контролира при съхранение чрез употребата на химикали, но ако семената сессъхраняват правилно, това не би било необходимо.

 

Бактериални болести

 

Черно краче

 

Често е трудно да се различат сиптомите на черното краче /Erwinia carotovora подвид Atroseptica /= Eca// от тези на стъбленото мокро гниене /Erwinia chrysanthemi/ или от въздушното стъблено гниене /Erwinia carotovora подвид carotovora /=Ecc//. Ето защо тези болести ще бъдат разгледани заедно. Eca се разпространява предимно по семената на картофите. Често една или повече видове Erwinia spp. причиняват смесени инфекции.

 

Симптоми

 

Черното краче засяга картофите, отглеждани в райони с умерено хладен климат. Оптималната температура за развитие на болестта е 18-19° C. Загниването се разпростира от гниещия клубен-майка към стъблата, които почерняват. Заразените тъкани издават миризма на риба. Връхните листа на болните растения стават бледо зелени и се завиват от краищата нагоре; после пожълтяват и скоро след това цялото стъбло загива. Болните стъбла са по-твърди с издигнати вертикално листа и тъй като техния растеж е се забавя, те остават скрити под заобикалящата ги здрава листна маса. Инфектираните стъбла винаги загиват. Клубените на болните растения може да проявят симптоми на тъмно гниене, което прониква през столоните и се рапростира бавно от края на стъблото навътре по дължината им. Поради взаимодействието с бактерии, причиняващи меко гниене, гниенето в резултат на черно краче може да се изроди в меко гниеене по всяко време. Понякога единственият симптом е тъмно кафяво обезцветяване на края на столона или на съдовата тъкан. Симптомите може да са различни при различните сортове.

 

Стъблено мокро гниеене /Ech/ и Въздушно стъблено гниеене /Ecc/

 

Стъбленото мокро гниене има по-висока оптимална температура от тази при черното краче. Стъблата могат да започнат да загниват на всяко ниво между клубена-майка и върха на растението. Гниенето може да обхване цялото стъбло, а може да остане локално ограничено. Във втория случай стъблото над заразената част умира и могат да се формират нови издънки под увредения участък. Типично за стъбленото мокро гниене е временното увяхване на върховете на растенията в най-топлия период от деня.  Увяпналите части може да се възстановят, но при неблагоприятни условия процесът е необратим и се развива некроза. Клубените-майки на заразените и временно спаружени растения, често се характеризират с воднисто, безмирисно гниене. Стъбленото мокро гниене засяга картофите най-вече при топло време. В райони с топъл климат въздушното стъблено гниене е често явление. Стъблата, които лежат на земята като тежка купчина зелена маса, развиват често въздушно стъблено гниене. В допълнение, такива симптоми  могат да бъдат причинени и от някой от споменатите други два вида Erwinia, а  не рядко и повече от един от тези видове са замесени.

 

 

 

Жизнен цикъл

 

E. carotovora /подвид atroseptica/ засяга само картофите. E. chrysanthemi и E. carotovora /подвид carotovora/ имат няколко гостоприемници. Клубените могат да бъдат заразени чрез лентицели и раните, причинени при прибиране на реколтата. Главен източник на болестта са заразените клубени - майки, но може да се получи и експлозивно размножаване на патогена по умиращата листна маса, след обезлистване. Клубените могат още да се заразят при манипулациите по съхранение или при засаждане. Растенията могат да се инфектират на полето от болни съседни растения и заразени дъждовни пръски. Заразените клубени може да започнат да гният в складовите помещения и да заразят съседните картофи. Обаче, често една инфектирана партида семена не проявява симптоми по време на съхранението си и след това бива засадена. Получената реколта може да бъде латентно заразена от различни патогени, оставайки без видими симптоми за дълго време, но тя отново дава увредена партида семена. Това по специално е проблем при семепроизводството, защото пречи на борбата с болестите чрез селектирано унищожаване.

 

Възможности за контрол

 

  • Купувайте само здрави семена, за да предпазите цялото стопанство от заразяване
  • Прилагайте стриктно всички санитарни /хигиенни/ мерки, например:
  • Отстранявайте заразените растения далеч от посевите и отделяйте гниещите клубени /включително майки/ при прибирането на реколтата колкото е възможно по-рано, за да предодвратите заразяването на останалите картофи
  • Прибирайте участъците съдържащи заразени растения последни, по възможност при сухи условия;
  • Изцяло почиствайте всички машини, транспортни средства и складовото оборудване след употреба;
  • Не използвайте клубени от партиди, съдържащи няколко заразени растения, за последващо семепроизводство.

 

Бактериално меко гниене

 

Erwinia carotovora подвид carotovora е бактерията, която причинява бактериалното меко гниене по клубените и обикновено се намира във всички почви. Симптомите при мекото гниене много напомнят тези при другите бактериални /черно краче и стъблено мокро гниене/ и гъбни /розово гниене, протичане/ болести. Бактериалното меко гниене е протичащо меко гниене, свързвано с прекалено мокри условия на отглеждане в полето и доста вложни условия на съхранение на картофите в слада. То допълнително уврежда клубените, заразени с други болести, като късна мъна  или сухо гниене.

 

Симптоми

 

Първите симптоми на инфектиране в полето са малки, жълтеникаво-кафяви, овални загниващи участъци около лентицелите, които често са малко уголеми поради влажните условия. Ако клубенът бъде изваден в тази начална фаза, бактерията може да умре поради изсушаване и симптомите ще се ограничат до кафяво, леко вдлъбнато, некротирано овално увреждане около лентицелите. При запазване на влажността болестта продължава да се развива. Такива клубени, както и тези, които се складират мокри могат да започнат да загниват. Инфектираните тъкани са много влажни, кремоподобни до светло бежови; в последствие те стават хлъзгави. Няма ясно изразена граница между болната и здравата тъкан. В началния си стадий гниенето е почти без мирис, но присъствието на вторични бактерии води до поява на хлъзгавост и неприятна миризма. Обикновено по картофите в полето се получават заразени участъци там, където има задържане на вода. При много мокри условия клубените на всички растения в дадено поле могат да бъдат поразени. Симптомите при бактериалното меко гниене могат понякога да бъдат сгрешени с тези на протичането, с гниенето свързано с черно краче или със стъбленото мокро гниене, както и с протичане в резултат на измръзване на клубените.

 

 

 

Жизнен цикъл

 

E. carotovora подвид carotovora се намира във всички видове почви и по всички сортове картофи. Бактерията може да инфектира картофите само при влажни, анаеробни условия. Такива условия могат да се появят в полето след наводняване, проливни дъждове свързани със водозадържане и след обилни напоявания. При съхранение, анаеробни условия , водещи до бактериално меко гниене, се появяват когато се формира тънък воден слой между допиращите се картофи. Това е случаят, при който картофите са прибрани при прекалено висока влажност или са били изложени на дъжд при транспортирането им, или от протичане на заразени или измразени клубени. Бактериалното меко гниене, засягащо клубените, крие допълнителен риск, тъй като протеклата течност съдържа много голям брой бактерии. Развитието на бактериалното меко гниене в засадените площи може да се предодврати чрез подсигуряването на ефективно оттичане и добра почвена структура. Партиди, съдържащи заразени картофи, не могат да се съхраняват дълго и трябва да бъдат съхранявани отделно от здравите такива.

 

Възможности за контрол

 

  • Предотвратявайте струпването на вода чрез подходящи отточни системи и поддържане добрата структура на почвата.
  • Отстранявайте заразените с бактериално меко гниене картофи, включително клубените-майки, най-добре по време на прибиране на реколтата и задължително преди складиране.
  • Изсушавайте заразените партиди бързо и съхранявайте в хладни, сухи помещения. Складирайте ги отделно от здравите партиди.
  • Не са известни ефективни химични средства за борба с болестта.

 

Вирусни болести

 

Картофените растения, които се инфектират по време на тяхния растеж, са първично инфектирани растения. Растенията, които израстват от вирусно заразени семена, са вторично инфектирани растения.

 

Вирусите се предават по два начина:

При неперсистентни трансмисии, листните въшки /афидите/ предават вируса директно на здравите растения веднага щом са се хранили от болно /вируснозаразено/ растение. Обаче, листната вършка става свободна от вируси отново, 1-2 часа след като се е хранила от болно растение.

При персистентни трансмисии, вирусът първо прониква в тялото на листните въшки чрез храносмилателните органи преди той да може да бъде предаван чрез слюнката им /това обикновено става за повече от 24 часа/.

Картофеният листозавиващ вирус се предава чрез персистентна трансмисия, а PVY  - чрез неперсистентна трансмисия.

 

Картофен листозавиващ вирус

 

Картофеният листозавиващ /PLRV/ вирус се среща навсякъде по света, където се отглеждат картофи. Ако се инфектират всички растения от посевите на дадена територия, реколтата ще се намали с повече от половината. Обикновено вирусът атакува посевите в ранна възраст.

 

Симптоми

 

Картофеното листно завиване се причинява от щамове на картофените листозавиващи вируси /PLRV/. Симптомите на първична инфекция се появяват първо в горната част на растението, където листата се завиват навътре и стават бледо жълти; някои образуват червени ръбчета. При вторично инфектиране, се обхваща цялото растение; всички листа се завиват навътре, по-явно в основата на растението при по-старите листа, отколкото в горните части, така че старите листа са съвсем завити. Младите листа стават бледо жълти. Цялото растение става твърдо и  листата са сухи и крехки, понякога кафяви и некротични. Заразените растения са по-малки от здравите. Симптоми по клубените рядко се проявяват.

 

Жизнен цикъл

 

В засадените площи PLRV се разпространява само чрез листните въшки, чрез персистентна трансмисия. Най-ефикасния разпространител е прасковено-картофената листна въшка Myzus persicae.

 

Възможности за контрол

 

  • Използвайте само семена с доказан произход за производство на  картофи за консумация и скорбяла;
  • Използвайте само високо-качествен посадъчен материал за семепроизводство;
  • Осигурете по-ранна реколтата /чрез рътене/;
  • Отстранете заразените растения още в начална фаза;
  • Отстранете и унищожете инфектираните стъбла;
  • При семепроизводство, използвайте инсектициди срещу листните въшки, веднага след появата им.

 

Y картофен вирус

 

Картофеният Y вирус е един от най-важните вируси увреждащи картофите, защото се предава лесно и може да причини големи загуби в добива. Комбинацията от Y вируса с други вируси, като картофените вируси A, X или S, може също да причини остри симптоми и снижаване на добивите от 30 до 70%.

 

Симптоми

 

Симптомите при наличие на YN вируса са почти винаги напетняване или бледо напетняване /мозайка/. Щамовете на YO вирусите обикновено причиняват набръчкване, а някои от тях – образуват некротични ивички. Много сортове, инфектирани с YC вирус развиват ивични симптоми на прошарване.

 

YN вирус

Първичните симптоми на заразяване с YN вирус се изразяват в некротични или хлоротични пръстени или петна по листата, които първи са били инфектирани, последвани от уплътняване на нерватурата и зелено/бледо жълто напетняване по горните листа. Някои сортове проявяват по-явно първичните симптоми, отколкото други, и те често се изразяват в бледо до много бледо петносване по листата, което често не се забелязва до късно през сезона. Симптомите на вторично инфектиране с YN вирус могат да станат видими в началото на вегетативния период. След вторични инфекции с YN вирус всички листа се обсипват с бледи зелени/жълти петна около жилките. Листата може да са по-малки и да имат по-дълбока нерватура.

Yо вирус

При първична инфекция с Y вирус горните листа може да увяхнат и опадат или да останат висящи на стъблото. Набръчкването, причинено при вторично инфектиране с Y вирус, обикновено е придружено с некроза. Растежа на растенията спира и те стават чупливи. Тази форма на вторична инфекция може да придаде на картофените растения вид на палмови дървета: листата окапват, отначало в основата на растението, докато останат няколко листа по върха на растението.

YC вирус

Първичните симптоми на заразяване с представители на YC се изразяват в некротични пръстени или петна и ивици покрай жилките, уплътняване на нерватурата и мозаечно петносване. Ивично прошарване  се проявява при някои сортове, които са инфектирани с вирус YC или вирус YO. Вторичните симптоми са поява на некротични петна и точки по листата, мозаечни симптоми и некроза по дръжките на листата и стъблата. Тази болест често води до загиване на растението. Ивичното прошарване в листната маса може да причини некроза по клубените, често около очите 'очна болест'. Обикновено очите загиват. Често растенията са заразени от няколко вируси едновременно /напр. от Y и X вируси/. Тогава резултатът се нарича комплексно заболяване на растението.

 

Жизнен цикъл

 

Щамовете на картофения вирус Y могат да се пренасят чрез неперсистентна трансмисия от различни видове листни въшки. Най-ефективният преносител /вектор/ е прасковено-картофената листна въшка /Myzus persicae/.

 

Възможности за контрол

 

  • Използвайте семена с доказан произход за производство на картофи за консумация или за преработка;
  • Използвайте високо-качествен посадъчен материал при семепроизводството;
  • Отглеждайте картофите в чиста от вируси среда;
  • Отстранявайте вторично заразените растения, колкото е възможно по-рано;
  • Осигурете своевременно прибиране на реколтата;
  • Обезлиствайте навреме;
  • Прилагайте ежеседмично пръскане на посевите с минерални масла. 
« Назад
Карта на сайта Условия за ползване Свържете се с нас
©2013 Agrico Bulgaria