Причините, поради които те са нежелани са многобройни:
Освен споменатите по-горе проблеми, плевелите в повечето случаи образуват семена и поради това се възпроизвеждат бързо. Не е необичайно коефициентът на възпроизвеждане да достигне сто.
Типове плевели
Плевелите могат да се разделят на няколко групи в зависимост от методите за борба с тях:
и:
Като цяло може да се обобщи, че хербицидните сортове картофи, особено в наши дни, са разработени за борба с плевелите по строго специфични начини. Това означава, че при проблем с определен плевел, трябва да се третира със съответен хербицид.
От друга страна хербицидът не трябва да влияе на самата култура; поради това хербицидът трябва да е селективен.
Методи за борба с плевелите
Борбата с плевелите може да се води с различни подходи. Важно при разработване на стратегия за контрол на плевелите е да се разработи план за борба с плевелите възможно най-ефективно на ниска цена. Тоест проблемът с плевелите не трябва да се счита като такъв за отделната култура, а като задача за цялото стопанство. Поради това мерки да се вземат в подходящия момент, когато ще бъдат най-ефективни и /или евтини.
Борбата с плевелите може да се осъществи по няколко начина:
Стратегия за борба с плевелите
Имайки предвид цената на хербицидите, в повечето случаи се препоръчва преди всичко борба с механични средства или по време на отглеждане на прешественика на картофите.
Всъщност, основните плевели при картофите са:
Първата стъпка трябва да е да се узнае какви проблеми относно плевелите се очакват в периода на отглеждане на картофите и вероятната им степен на развитие. Познаването на врага е половин спечелена битка.
Борбата с предимно многогодишни плевели показва, че мероприятията трябва да се провеждат по време на отглеждане на културата предшственик, ако е възможно например в житни или затревени площи. В терени с такива растения може да се приложат лесно множество евтини хербициди, които да обхванат голяма група плевели. Прилагането на глифозат /Раундъп/ е добре позната мярка преди жътвата на житни култури /прилага се поне седем дни преди прибиране на реколтата/, както и унищожаването на пасищата преди да бъдат изорани.
Борбата с главно едногодишни едно- и две-семеделни плевели, израстващи след засаждане на картофите, като цяло не би трябвало да създава проблеми.
При по-тежки глинести почви се използва комбинация от окопаване и прилагане на хербициди /напр. Зенкор, ако сорта картофи, който ползвате не чувствителен към него / и това води до 70 – 80% успеваемост в борбата с плевелите. Това също показва, че останалите след третирането плевели трябва да се преодоляват чрез:
При песъчливи почви се води борба с плевели от съвсем друг спектър и прилагането на химичен контрол с т. нар. почвени хербициди /напр. Sencor/ е по-трудно, тъй като химичните вещества лесно се просмукват в почвата и могат да ограничат нормалната зона на растеж на корените на картофите /наблюдава се пожълтяване на листата на картофите/. В този случай, по-специално при едногодишни плевели се препоръчва механична борба, а химичните препарати да са допълнителна крайна мярка.
Механичният контрол чрез окопаване на картофите има положителен страничен ефект в борбата с Rhizoctonia solani.
Техника за пръскане
Когато се използват скъпи химикали, логично е приложението им да се извършва в оптимални граници, за да се постигнат отлични резултати. Това подсказва, че средствата за пръскане, като пръскачното оборудване, стабилизирането на пръскащото рамо, регулирането по височина на пръскащото рамо, на помпата, водопроводните тръби, дюзите и т.н. трябва да са оптимално добре съчетани, за да се постигне желания резултат. В противен случай се харчат излишни пари, а резултатите са лоши.
Затова първата стъпка при пестицидната борба е проверка на оборудването, за да се предодврати евентуален неуспех от третирането. Какво трябва да се направи?
Първо, начина на пръскане на всяка дюза по отделно и на цялата пръскачка се проверява за:
Следва да се провери позицията на пръскащото рамо и то да се стабилизира, за да се избегнат ненужни движения, които биха повлияли на посоката на пръскане.
Колкото е по-широка пръскачката, толкова е по-важна проверката на регулирането и стабилизацията.
Ако не е възможно регулиране на пръскачката по височина /фиксирано пръскащо рамо/, може да се приложат дюзи с по-различни ъгли на пръскане, за да се подобри резултата от третирането.
Заключение: