Правилно прибиране на картофената реколта
 

Правилно прибиране на картофената реколта

Изискванията за правилно прибиране са:

 

  • Нанасяне на минимум щети по клубените /ожулвания, разрязвания, пукнатини, ограничаване на охлузванията/; особено важно при ниски почвени температури.
  • Недопускане щети от слънцето /слънчев пригор, позеленяване/ и от високи температури /почерняване на сърцевината/.
  • Пръстта следва добре да се отстранява от картофите.
  • Да се  оставят възможно най-малко картофи на полето.

Преди самото прибиране, картофите трябва да се оставят за около две седмици да узреят и заздравят кората си.

 

При механично прибиране на реколтата, трябва да се има предвид следното, както при подготовка на лехите и засаждането, така и в последствие:

 

  • Засаждането трябва да се извършва сравнително плитко, но в допълнително добре оформени тирове;
  • Да се избягва образуването на буци в браздите;
  • Важно е да се настрой правилно изваждащата машина, за да:

- се предодврати възможността за увреждане на картофите;

- се предодврати образуването на прекалено много буци.

Схематично представяне на прибиране, манипулиране и подготовка за съхранение

 

Процес на прибиране, манипулиране, подготовка за съхранение, разтоварване, измиване и пакетиране

 

Машини за прибиране на картофите

 

Картофовадачките не само подрязват и повдигат тировете /и клубените в тях/, а и повече или по-малко изтръскват и отделят картофите от пръстта. Основният вид е елеваторната вадачка. С елеваторната вадачка, тира се изрязва чрез ножовата си част и се изсипва върху мрежа, която отделя пръстта от картофите. След това клубените се поставят в тесен ред върху земята, което улеснява прибирането им.

Скоростта и степента на тръскане на мрежата трябва да съответства на почвените условия, за да се запази, малко но достатъчно количество пръст накрая върху мрежата. Това ще предпази клубените от нараняване. Ето защо е толкова важно машината да е правилно настроена.

 

Препоръчва се през най-горещата част от деня прибирането на реколтата да се преустанови.

 

Машини за цялостно прибиране (комбайни)

 

Целта на комбайните е да извадят картофите, да ги почистят от пръстта, стъблата и т.п. и да ги доставят  директно в ремарке или друг тип голям контейнер или в биг бегове за да се ограничи до минимум ръчната работа. Изваждането на картофите от един хектар площ означава отделянето /без увреждане/ на 20- 50 тона картофи от 500-1 000 тона почва и от стъбла и плевели, а също и от камъни и буци. Поради това е изключително важно дълбочината на засаждане да е равномерна и колкото е възможно по-малка; подготовката на лехите и тирообразуването трябва да бъде организирано внимателно и да се избягва образуването на буци.

 

Най-често използваните машини за цялостно прибиране се състоят от следните части:

 

  1. лемеж /режещ нож/;
  2. елеваторна мрежа с вибратори;
  3. устройства за отделяна на стъблата/плевелите;
  4. контролна маса или конвейр;
  5. устройство за отделяне на буци/камъни;
  6. страничен конвейер, пълначно  устройство или контейнер.

 

Машините за цялостно прибиране могат грубо да се разделят на два вида: машини с или без елеваторен барабан или конвейер за прехвърляне на картофите към сортиращия конвейр или верига. Машините с барабан или конвейер могат да се оборудват със страничен събиращ конвейер, събиращ бункер или устройство за пълнене. Другия вид машини – без въртящ се елеваторен барабан или конвейр може да се оборудват само със страничен изсипващ конвейер или устройство за пълнене на чували.

Комбайните може да бъдат оборудвани със съставен от три части нож с равни по размер остриета и протектори за камъни в задната част. Напоследък се използват и единични ножове/монолитни/ . От едната страна на ножа се намират дискови резачи. Височината на дисковете може да се регулира за постигане на по-добри резултати при отрязването.

Дисковете на някои комбайни са със задвиждване за по добро действие.За контрол на дълбочината много комбайни имат ролки с променлива весочина над отрязващия нож. Аналог на ролката са две колела, успоредно на лемежа, които минават в браздите. По този начин дълбочината не се влияе от движенията нагоре-надолу на машината или трактора. Все пак, браздите трябва да са равномерни.

                             

Ограничена височина на падане на прибраните клубени /ляво и дясно/

 

Ролката притискаща тира дава предимството, че може да пренесе цялата картофена маса  от тира към верижната мрежа с минимално съществуващ риск от разпиляване на клубените. За отделяне на пръстта повечето комбайни използват тресяща се мрежа, подобна на тази при елеваторните окопвачки. Най-често използваните мрежи се състоят от напречни пръчки, прикрепени върху безкрайни ремъци, които в сравнение с обикновенните плетени мрежи, се износват по-бавно и по-малко нараняват картофите.

Над мрежата има брезентови екрани или гребени с регулируема височина и с гумено покритие, чиято височина може да се регулира за подобряване чистещия капацитет на мрежата.

При някои машини има и втора по-малка верижна мрежа, намираща се зад първата.

 

Пресяващият капацитет на мрежата се определя от скоростта и от тръскането. Колкото двата показателя са по-високи, толкова е по-добър резултатът при изчистването на клубените, но е и по-голям рискът от нараняване /набиване/ на картофите. Честотата на тръскане се регулира, както и скоростта на движение на веригата /чрез променливи зъбци, чрез макара или чрез предавателна кутия/, така че да съответстват на почвените условия.

 

За намаляване нараняванията по клубените, възглавница от пръст трябва да остава до края на мрежата. При много добри условия най-добре е да не се използват вибраторите, а  да се мине на ниски обороти на въртене на мрежата като се избере най-високата разумна скорост на придвижване напред.

 

За отстраняване на стъблата в комбайните са внедрени специални устройства. Най-елементарното такова е задвижванна пружинен ролер след елеваторната мрежа. Покрити с гума зъбци или палци са окачени над ролера за отвеждане на стъблата към него. Ролерът се върти в противоположна на мрежата посока, така че листната маса остава между него и самата мрежа. Тази система за отделяне на стъблата работи доста добре, оставяйки минимално неизчистено количество, при положение, че стъблата и плевелите са не толкова много и са сухи.

 

Друго устройство за отделяне на стъблата е мрежов конвейер с широки звена и зъбци.

 

Дългите стъбла и отпадъци се изнасят назад, докато картофите /камъните и буците/ падат във вътрешна мрежа /издигащ барабан или черупков елеватор/. По-късите стъбла не се отстраняват лесно.

Освен това, ако картофите са все още частично свързани към стъблата, ще се получат доста големи загуби на клубени.

Най-добрата система се състои от наклонен /регулируем/ верижен конвейер със зъбци в задната част на машината зад почвения елеватор. Вибратори/регулируеми/ са монтирани под конвейера и прочистват забците отгоре. Стъблата и отпадъците се изтеглят назад, а картофите се търкалят надолу към следващата конвейерна система /елеваторен барабан/.

 

Що се отнася до буците и камъните, може да се каже, че нито една от системите не може изцяло да ги отдели от картофите. Поради това те се считат само като спомагателни към отстраняването на ръка. Най-често използваните сепаратори за буци/камъни се състоят или от специален ремък, със стърчащи шипов е/пирони/, напречно наклонен, който се движи бавно в хоризонтална посока, или от назъбен ремък, който се движи под наклон с висока скорост. Отделянето се базира на разликата във въртящата устойчивост на 'кръглите' картофи и ъгловатите буци и камъни. И в двата случая картофите се изтърколват по наклона, а буците и камъните или остават върху бавно движещия се ремък, или се изнасят чрез бързия. Ъгълът на изнасяне може да се регулира според наличните условия.

 

След това няколко души, стоящи отстрани на конвейра, прочистват получените в крайна сметка  смеси от машините, като отделят останалите картофи от боклуците изхвърляни от сепариращия конвейр или отделят останалите отпадъци от потока картофи преди те да бъдат прехвърлени към ремаркето или бункера на машината/насипно складиране/ или в чували.

 

Други почистващи устройства, внедрени в комбайните, могат да бъдат решетка и дискова или звездовидна прочистваща ролка.

 

Картофите могат или да се поставят в чували, или насипно - в контейнери на самата машина, както и в ремаркета, движещи се успоредно на машината.

Един човек може да управлява комбайна, оборудван с контейнер /тракториста/. За комбайни със странично изнесени товарещи конвейрни ленти, са необходими поне двама оператори – тракториста или комбайнера и един човек, теглещ страничното ремарке. И в двата  случая има нужда от един човек, който да транспортира картофите от комбайна до склада.

 

Броят на необходимите ремаркета, необходими за непрекъсната работа на комбайна, зависи от реколтата, скоростта на придвижване на комбайна и от разстоянието от полето до склада.

Двуредните комбайни почти винаги са снабдени със страничен конвейр. Причината е в това, че машината със собствен бункер би била прекалено тежка, още повече, че времето за изсипване на картофите от бункера в ремаркето снижава прекалено много капацитета на комбайната.

  

За да се предодврати набиването на картофите, трябва да се избягва пускането им от голяма височина. Затова контейнерите се снабдяват с платна смегчаващи падането, а височината на последната секция на пълнещия конвейр се регулира на възможно най-ниско положение /хидравлично управлявано от тракториста/.

 

Двуредните картофени комбайни обикновено са с по-просто устройство /без устройства за отделяне на буците, без ревизионни конвейри и др./, тъй като потокът на продукцията е прекалено обилен за да се направи това успешно. Тяхното предимство е, че такива упростени конструкции са по-нечупливи, по-лесно се поддържат, по-лесно се работи с тях, но пък съществува риск от увреждане на картофите.

Това означава, че картофите често пристигат по-малко чисти в складовите помещения. Обаче, едно стационарно почистващо съоръжение, през което картофите да минават преди заскладяване или сортиране, може лесно да извърши последното очистване. Още повече, че е доказано, че  прибирането на реколтата при лоши атмосферни условия – както жега и прах, така и студ и влага – намалява значително производителността на чистещите върху комбайна, което води до намаляване на скоростта и капацитета на машината.

 

Най-модерното съоръжение е самозадвижващият се картофо-комбайн. Едни от неговите предимства са по-малкото нанасяне на щети, по-малко уплътняване на почвата на браздите от тракторните колела, преди комбайна и влошаване на условията /формиране на буци и др./. Затова гумите на тракторите, движещи комбайна, трябва да са по-малки от 30 см /около 12 инча/. Освен това самозадвижващият се  комбайн може да работи по-добре и във влажни условия /по-слабо хлъзгане на колелата/. За да се използва двуреден комбайн, засаждането на картофите е по-добре да се осъществява с дву- или четириредова сеялка, защото дори и малки отклоненията в междуредовото разстояние в последствие биха създали проблеми /натрупване и/или разрязване на картофите при ножовете/.

Увреждането на клубените е най-същественият риск при механичното им прибиране. Качеството на резултатите зависи от:

  • приложените култивационни техники - от подготовката на почвата до грижите по отглеждането;
  • Настройките на картофения комбайн - като цяло, различните видове мрежи трябва да се движат колкото е възможна по-бавно, със скорост, достатъчна само за придвиждането на картофите;
  • уменията на оператора.

Ако почвата е прекалено суха, преди прибиране на реколтата трябва да се полее /по изключевние/.

« Назад
Карта на сайта Условия за ползване Свържете се с нас
©2013 Agrico Bulgaria