Почвено климатичните условия в България са подходящи за отглеждане на картофи, както за консумация, така и за семена картофи. В миналото най-много площи с картофи e имало около Лясковец и селата Калтинец, Писарево, Добри дял, Дебелец, Писарево.

 

От практиката, градинарите в миналото знаели, че картофите изискват по-рохкави почви, по-дълбоки и по-богати на хранителни вещества, каквито са песъчливо-глинестите почви край реките, както и по-хладен и влажен климат. Много рядко картофи се включват в сеитбооборот, а се отглеждат на свободни площи.

 

България е страна разнообразна на почвени и климатични особености в следствие от разнообразния си релеф. Днес в България има обособени няколко района а именно:

 

• Северозападен – включващ областите Видин, Враца, Монтана. Площите, засети с картофи в този район, заемат незначителна част от пролетниците. 
• Северен централен район – обхващащ областите Ловеч, Габрово, Велико Търново, Плевен, Русе. Тук природоклиматичните и почвени условия благоприятстват отглеждането на картофи, особено в планинските райони.
• Североизточен район с области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра, Търговище. Традиционо в този регион картофите не са широко застъпени, но напоследък, особено с равитието на туризма все повече навлизат като високодобивна култура особено около крайбрежието – Шабла, Каварна и поречието на Дунав и Камчия.
• Югозападен район – Благоевград, Кюстендил, София, Перник, Петрич. Районът е структурноопрееделящ за отглеждането на картофи в страната. Ранното производство е съсредоточено главно в района на Петрич и Сандански. Средно ранното производство е застъпено масово във всички области.
• Южен Централен – Пазарджик, Пловдив, Смолян, Велинград. Това е другият основен и  структурноопрееделящ за отглеждането на картофи в страната, като в някои селищни системи картофите са преобладаващата земеделска култура..
• Югоизточен район – Ст. Загора, Нова Загора, Сливен, Бургас, Ямбол, Елхово и др. Тук картофите са традиционо слабо застъпени, но напоследък положението рязко се променя като в много селищни системи производството на картофи се засилва.

 

Или по-обобщено полупланинските райони с надморска височина 800-900 до 1500-1600 м са по-подходящи за отглеждане на картофи за есенно-зимна консумация и за посадъчен материал. От друга страна по-ниските и равнинни райони са по-подходящи за производство на ранни и средноранни сортове картифи,  като освен това позволяват въвеждането на по съвременните методи на интензивно земеделие с по-високо ниво на механизация, поливане и съответно много по-високи добиви от хектар.